Изобретател и заявител и кой какви права има в България

Кой е изобретател и кой е заявител

Законът определя изобретателя по факта на създаването: лицето, създало изобретението, е негов изобретател. Когато го създават няколко души, всеки от тях е съизобретател. Няма значение кой е платил материалите или кой е подписал заявката.

За заявителя законът не дава такова определение в прочетените текстове. От чл. 5 обаче личи, че заявители могат да бъдат както изобретателите, така и предприятия, училища и научни организации. Ролите се разделят: изобретателят е факт, заявителят е страна в производството.

Какво остава на изобретателя, когато заявител е фирма

Остава правото да бъдете посочен като изобретател в заявката, в издадения патент и в публикациите за изобретението. Законът го нарича лично и непрехвърлимо. Не можете да го продадете, а фирмата не може да го купи с договор.

По наша преценка от текста на чл. 2а и чл. 4 разликата е проста. Името в патента удостоверява авторството, а собствеността и разпореждането следват други правила. Затова изобретател може да не е притежател, а притежател не може да се нарече изобретател, ако не е създал изобретението.

Източник: Закон за патентите и регистрацията на полезните модели, lex.bg

Какви права има притежателят на патента

Патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението. Той може сам да го използва, да даде лиценз на трети страни при договорени условия или да продаде правата на друг, който става новият собственик. Притежателят решава кой да ползва изобретението, докато трае закрилата.

В практически план без съгласието му никой друг не може да произвежда, използва, внася или продава патентованото изобретение (чл. 19). Затова при сделка с фирма е важно да се види кой е вписан като заявител и притежател, а не само кой е измислил решението. За договорите с университети вижте статията за трансфер на технологии.

Как се посочва изобретателят пред Патентното ведомство

Изобретателят се посочва в заявката, а оттам името минава в патента и в публикациите. Не е нужно той сам да подава заявката: всяко лице с право да действа пред ведомството може да го направи лично, чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост (чл. 3, ал. 1).

Проверката не зависи само от заявителя. Ведомството следи служебно дали изобретателят или съизобретателите са посочени. Ако работите във фирма, проверете кои имена са вписани в заявката още преди подаването. Така авторите няма да научат за пропуск едва от публикацията.

Ако изобретението е създадено по трудово правоотношение, въпросите за собствеността и възнаграждението се разглеждат в материала за служебните изобретения. Там ще видите и как фирмата може да стане заявител, без да отнема правото ви на посочване.

Намалени такси и статутът на заявителя

Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията по експертизата са в намален размер, ако заявители са изобретателите, микро- и малки предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка (чл. 5, ал. 1). Конкретните суми са в тарифата на Министерския съвет, а в използваните страници няма евро стойности, затова тук не ги даваме.

Практичният извод е наш. Намалението следва статута на заявителя, а не на изобретателя. Ако изобретателят подаде заявката лично, попада в списъка. Ако заявител е фирма, значение има дали е микро- или малко предприятие. Средните предприятия не са посочени в изброяването.

Представител, адрес в България и срок от 7 дни

Лице, което не е установено в България, в друга държава от ЕС, в ЕИП или в Швейцария, трябва да действа пред ведомството чрез адвокат или представител по индустриална собственост (чл. 3, ал. 2). За заявки за полезен модел ведомството пояснява, че заявител без постоянен адрес или седалище в България действа задължително чрез представител. Когато заявителите са няколко и единият е българско лице, упълномощаването не е задължително, но се посочва адрес за кореспонденция в България.

Документите се подават на български или с превод на български. Кореспонденцията се води на адрес в България или по електронен път, а промяната на адреса се съобщава в 7-дневен срок. Пример за срока: ако адресът се смени на 12 март, уведомлението трябва да е подадено най-късно на 19 март. Ако страната не отстрани нередовността в дадения срок, производството се прекратява (чл. 4а, ал. 4).

Датата на заявката и разкриването пред публиката са друга тема. Те засягат новостта, затова проверете материала за новостта и разкриването, преди да показвате изобретението на фирмата или на партньори.

Какво тези страници не позволяват да се каже за правото на патент и ЕПВ

В оглавлението на ранна редакция на закона от 1999 г. чл. 13, 14 и 15 са озаглавени „Право да се подаде заявка“, „Право на патент“ и „Служебни изобретения“. Тази версия е стара и не доказва сегашния текст. Извлеченията от действащата редакция на lex.bg, изменена последно с ДВ бр. 24 от 6 март 2026 г., спират преди тези членове. Затова не можем да кажем кой точно има право на патент при споделено авторство или при трудов договор. Отговорът е в пълния текст на тези членове на lex.bg.

За ЕПВ използваните страници не съдържат нищо. Как се посочва изобретателят в европейска заявка и какво е правото на патент по Европейската патентна конвенция, се вижда в частта за правото на европейски патент в текста на конвенцията на сайта на ЕПВ (epo.org). Този текст не е прочетен за статията и затова тук не го пресъздаваме.