Термопомпа сплит или моноблок: една машина, два начина на разпределение

Една и съща машина, различно разпределена

Всяка термопомпа има четири основни части: изпарител, компресор, кондензатор и разширителен вентил. Как работят и откъде идва идеята, сме разказали в текста за изобретяването на термопомпата.

Германският производител на отоплителна техника Vaillant обяснява разликата така. При моноблока всички тези части, заедно с целия хладилен кръг, са в един външен блок. Агентът поема топлина от въздуха, компресорът я „вдига“, а в кондензатора топлината се предава на водата, която тръгва към радиаторите или подовото отопление. При сплит системата хладилният кръг е разделен: външното тяло обикновено съдържа изпарителя и компресора, а вътрешното – кондензиращия топлообменник. Двете са свързани с тръби, по които тече хладилен агент.

Какво минава през стената

• Моноблок: през стената минава вода. Монтажът е по-прост и монтажникът не се нуждае от удостоверение за работа с хладилни агенти. Външният блок е по-голям и по-тежък, отворите в стената са по-големи, а водата във външните тръби и топлообменника може да замръзне, ако не е защитена. Затова е добре блокът да е близо до вътрешната част на инсталацията.
• Сплит: през стената минава хладилен агент. Няма риск от замръзване навън, отворите са по-малки, а външното тяло може да е по-далеч; производителят посочва за свой модел до 40 м тръби и до 30 м разлика във височината. Монтажът обаче е по-сложен и трябва да се извърши от специалист с удостоверение за хладилни агенти.

Според същия производител двете конструкции имат сходна ефективност, така че изборът зависи главно от сградата. Сплит системите въздух-въздух, които познаваме като климатици, работят по същия начин: ENERGY STAR описва как външното тяло извлича топлина от въздуха, а хладилният агент я носи до вътрешните тела.

Как ги определя правото на ЕС

Европейската комисия описва моноблока като „самостоятелна“ (self-contained) система: напълно фабрично изработена в рамка или корпус, която може да се превозва в един или няколко блока, но при която на място не се свързват части, съдържащи газ. Сплит системата, напротив, се състои от външно и вътрешно тяло, свързани с тръби за хладилен агент, които се монтират на място.

Разликата не е само техническа: законодателят поставя различни срокове за двата вида, защото при сплит системата хладилният кръг се свързва на място, а при моноблока идва затворен от фабриката.

Сроковете за хладилните агенти

По Регламент (ЕС) 2024/573 за флуорираните парникови газове Европейската комисия посочва следните забрани, всяка с изключение, когато го налагат изисквания за безопасност:

• от 1.01.2027 г. – моноблокове и самостоятелни термопомпи до 12 kW с флуорирани газове с GWP 150 или повече;
• от 1.01.2027 г. – моноблокове над 12 и до 50 kW със същия праг;
• от 1.01.2027 г. – сплит системи въздух-вода до 12 kW с GWP 150 или повече;
• от 1.01.2029 г. – сплит системи въздух-въздух до 12 kW с GWP 150 или повече;
• от 1.01.2032 г. – моноблокове и самостоятелни термопомпи до 12 kW с каквито и да е флуорирани газове;
• от 1.01.2035 г. – сплит системи до 12 kW с каквито и да е флуорирани газове.

Като алтернатива Комисията посочва пропан (R-290) с GWP около 0,02. За сравнение, широко използваният R-32 има GWP 675. Пропанът е в група за безопасност A3, тоест силно запалим, затова конструкцията и мястото на монтаж стават още по-важни.

Ако работите по подобрение

Преминаването към природни хладилни агенти отваря място за решения: по-малко количество агент, по-добра херметичност, защита на моноблока от замръзване, по-лесно свързване на сплит системите. Преди да инвестирате в прототип, проверете съществуващите патенти в Espacenet, изберете между патент и полезен модел и обмислете лицензиране на производител. Как се държат термопомпите въздух-въздух в силен студ, вижте в текста за климатиците за студен климат.